Австрия не е нито срещу България, нито срещу Румъния, а за

Австрия не е нито против България, нито против Румъния, а за сигурността в Европа. Така австрийският дипломат у нас Н. Пр. Андреа Икич-Бьом. Андреа Икич-Бьом стимулира решението на страната си да гласоподава против приемането на страната ни в Шенген. В изявление за NOVA тя отхвърли дипломатическата работа в София да е предписание нарочна самостоятелна инспекция по използването на Шенгенските правила. По думите ѝ пътуването до границата е било авансово планувано и не е имало нищо общо с безвизовата зона.

Ето и текста на цялото изявление:

Вътрешните министри и министрите на правораздаването на страните членки на Европейски Съюз към този момент отхвърлиха приемането на България в Шенген. На какво се дължи това решение?

Първо, благодаря доста за интереса, това ни дава опция да разбираем в елементи обстановката от австрийска позиция. Бих желала да подчертая: Австрия не е нито против България, нито против Румъния, а за сигурността в Европа. Ние сме виновни за сигурността на австрийците.

В обстановка, в която Австрия – заобиколена от (асоциирани) Шенгенски страни – има максимален брой лица, търсещи леговище, на глава от популацията измежду страните в континентална Европа, разширението на Шенгенското пространство, с цел да включи Румъния и България, сега е немислимо. Моля, поставете се в нашата позиция: единствено тази година към 100 000 незаконни мигранти бяха арестувани в Австрия. От тях към 75 000 не са били регистрирани, което значи, че са минали външната граница на Европейски Съюз и са минали през други страни към Австрия, без да бъдат тествани. Това ни демонстрира фрапантно: Шенгенската система в настоящия си тип не работи и европейската система за леговище и миграция сега не служи на предназначението си.

Засега Румъния също остава отвън Шенгенското пространство. Пред едни и същи провокации ли са изправени българската и румънската страна?

Предизвикателствата са освен пред България и Румъния, само че и пред Европейски Съюз като цяло. Ние не сме против нашите сътрудници от Европейски Съюз България и Румъния – поддържаме близки връзки на доверие и с двете страни – за нас са значими взаимните европейски старания. Неразбираемо е, за какво обособени страни членки - в това число Австрия - са оставени сами с тези задания в Европейски Съюз и Шенгенското пространство. България и Румъния също би трябвало да получат европейска поддръжка за отбрана на външните си граници.

Австрийският канцлер Карл Нехамер разгласи, че сега в Австрия има 75 000 незаконни мигранти, които по думите му, явно са прескочили външната граница на Европейски Съюз – това ли е главният проблем, главната пречка, която затваря вратата за Шенген пред България?

Трябваше да се изпрати към Брюксел апел, с който да се притегли вниманието към непропорционалната тежест върху Австрия. Ето за какво чакаме думите да бъдат неотложно последвани от съответни дейности и Европейската комисия да извърши предпочитано следните ограничения:

· Пилотни планове за процедури за леговище по външните граници на ЕС;

· Осигуряване на правно съображение за политика на връщане;

· Създаване на правна основа за процедурите за леговище в сигурни трети страни;

· финансиране от Европейски Съюз за бъдещи инфраструктурни ограничения по външната граница на ЕС;

· Финансиране от Европейски Съюз за услуги, предоставяни от държави-членки на Европейски Съюз за защита на границите в други страни.

Това е нашият зов към Брюксел и другите държави-членки. Ако успеем да осъществим тези пет точки, обстановката за България и, несъмнено, Румъния ще бъде доста по-лесна. От наша позиция е значимо да се подсигурява, че България и Румъния могат дейно да допринесат за функционираща отбрана на външните граници на Европейски Съюз. Не може да се отхвърли цифрата от 75 000 нерегистрирани мигранти, които са хванати в Австрия. Те са минали дълго разстояние през няколко страни, с цел да доближат до Австрия, която няма изход на море.

Появиха се мнения за корупцията и проведената престъпност на територията на България – какво е мнението на Австрия по тази тематика?

Разбира се, битката с корупцията и проведената престъпност е изключително значима за личния интерес на всяка страна и е един от най-важните фактори за капиталовия климат. Нашата позиция за Шенген, обаче, се основава на големия брой незаконни мигранти в Австрия - не можем да стоим безучастни и да следим бързото повишаване, изключително от лятото насам. По-скоро желаеме да работим ръка за ръка с България и всички други страни членки, с цел да подобрим системата, която сега не работи по този начин, както е основана.

Според българските управляващи решението на Австрия се дължи по-скоро на вътрешнополитически съображения. Има ли нещо правилно в една сходна теза?

Не, да се излага сходна теза би било неуместно. Тук бих желала да подчертая, че Австрия сподели във Втората република, какъв брой съществено се отнася към своята отговорност, приемайки повече от 2 милиона бежанци от 1945 година насам – като се стартира с тези от Унгария през 1956 година, по-късно от някогашна Чехословакия през 1968 година, от Полша при започване на 1980-те, Хърватия и Босна и Херцеговина през първата половина на 1990-те - с цел да назовем единствено няколко образеца, както и сега с краткотрайното приемане на повече от 85 000 разселени лица от Украйна. Много от тези хора се върнаха в родните си страни, само че огромна част останаха. И в обстановка, в която икономическите мигранти претрупват системата, за тези хора, които фактически се нуждаят от протекция съгласно Женевската спогодба за бежанците, има заплаха да бъдат подценени.

Според служебния министър председател Гълъб Донев посолството на Австрия в София е направило самостоятелна инспекция по използването на Шенгенските правила от България, разкажете ми малко повече за тази инспекция. Какви бяха резултатите от нея?

Дълго време преди полемиката за Шенген посолството беше възнамерявало това пътешестване до границата, което няма нищо общо с Шенген, и способените органи в България бяха наясно с това. Част от активността на всяко посолство е да се осведоми допустимо най-обективно и за нас беше значимо да отделим време за това. Бих желала да употребявам случая да благодаря на българските управляващи за тази опция и многочислените скъпи полемики. И за това, че ни разреши сами да придобием визия на място. Успяхме да благодарим на българската страна за отличния продан – не постоянно става дума единствено за Шенген.

Шенгенското пространство въпреки всичко се уголемява – на 01.01.2023 година Хърватия ще стане част от него. С какво тя превъзхожда България и Румъния?

Отговорът е елементарен: на австрийската южна граница (Щирия/Каринтия) съвсем няма хванати мигранти, само че има голям брой на източната граница (Бургенланд).

Появи се информация, че Австрия ще изиска нов график за присъединението на България и Румъния към Шенген, който да бъде избран през есента на 2023 година Какво очаквате да се промени до тогава?

Моля, имайте поради, че ние не казахме изрично или общо не на разширението на Шенген, само че разширение сега не може да се утвърди. Беше направена добра първа стъпка от Европейската комисия с Плана за деяние за Западните Балкани. Той съдържа потребни детайли. Сега са нужни бързи съответни стъпки.

Така че са нужни ограничения и в същото време позитивен резултат, а точно понижаване на броя на хванатите незаконни мигранти.

Каква съгласно Вас ще бъде ответната реакция на България и притеснявате ли се от нея?

Имаме дългогодишно другарство с България, познаваме се и се ценим. Приятелите постоянно приказват между тях и търсят разговор даже по предизвикателни тематики. Всички диалози, които съм имала привилегията да проведа с членове на държавното управление и други представители на България, се характеризират с огромно взаимно почитание, което е солидна основа. Убедена съм, че Австрия и България всъщност желаят едно и също нещо: да бъдат част от сигурна Шенгенска система, която работи в цяла Европа. Вътрешните граници обаче могат да бъдат отворени единствено в случай че външните граници са предпазени. Това е главният принцип на Шенген.